Вътрематочната контрацепция се постига чрез поставяне в кухината на матката на специално устройство - песар, познато в България още и като спирала. Предимството на метода е, че е постоянен - спиралата поставена в кухината на матката изпълнява постоянна бариерна функция, като пречи на евентуално оплодена яйцеклетка да се имплантира (захване) в лигавицата на матката. Самото поставяне става в амбулаторни условия за не повече от 5 минути. Хубаво е преди това самата жена да обсъди със своя акушер-гинеколог какви са различните модели песари, както и да се вземе микробиологично изследване от влагалището и ако има инфекция в него то да бъде лекувано преди поставянето на песара. В противен случай има риск от въвеждане на инфекция вътрематочно.

 

В зависимост от материала, песарите се делят на два вида: инертни и биоактивни.


 

Инертните имат по-ниска ефективност от биоактивните, но могат да останат в матката за по-дълъг период. Биоактивните песари са по-нова генерация и имат вграден биоактивен метал (мед, сребро) или хормон (прогестаген). От песарите с хормон най-разпространена на пазара е Мирена, която освен като бариера тип „чуждо тяло“ отделя и прогестаген - левоноргестрел в количество, което е достатъчно, за да потисне пролиферацията (разрастването) на ендометриума, но недостатъчно, за да доведе до системен ефект върху жената.

 

Всички вътрематочни контрацептивни средства се явяват чуждо тяло за матката и предизвикват локална стерилна възпалителна реакция, последвана от клетъчни и биохимични промени в ендометриума (лигавицата) и вътрематочното съдържимо. Освен това поставени в матката, вътрематочните песари стимулират отделянето на простагландини от ендометриума. Това води до маточни контракции и самият ендометриум става неблагоприятна среда за имплантация на оплодена яйцеклетка. Песарът забавя придвижването на сперматозоидите, а нишката, която се подава през цервикалния канал (канала на шийката) нарушава навлизането, подвижността и капацитацията на сперматозоидите.

 

Съществуват абсолютни и относителни контраиндикации за поставянето за вътрематочна спирала. Към абсолютните се включват: остра или хронична тазово-възпалителна болест, бременност, злокачествени заболявания, кръвотечения от матката с неясен произход, вродени или придобити аномалии на матката, които биха затруднили нейното поставяне. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Относителни контраиндикации са: предхождаща извънматочна бременност, нарушение в съсирването на кръвта, клапни сърдечни заболявания, анамнеза за по- обилни менструации и др.

 

Усложнения от наличието на вътрематочен песар: 

 

  • Болка -  обикновено е непосредствено след поставянето и е коликообразна. Дължи на контракции, които искат да изтласкат песара.
  • Кръвотечение. Нормално е след поставянето на песара да се появи кръвотечение, по-скоро като зацапващо кървене, което може да продължи 3-4 дори 20 дни. Това течение не трябва да е обилно, за да не изтласка песара. Причината за кръвотеченията е наличието на ерозии на съдовете в областта на ендометриума, които са в пряк досег с песара. По характер кръвотечението е три вида: увеличена менструална кръвозагуба, удължаване времетраенето на менструацията, увеличена честота на междуменструални кръвотечения или зацапвания. 
  • Инфекции: рискът се повишава при честа смяна на половите партньори, полигамията и ниският социален статус на жената. Най-често се касае за повърхностна колонизация на шийката с условно патогенния Actinomyces israelii, който може да се намери и при здрави жени без вътрематочна спирала. При подходящи условия актиномицетите, приличащи на бактерии, могат да асцендират (да навлязат към маточната кухина) и да предизвикат гнойно тубо-овариални формации. Откриването на актиномицетите налага изваждането на спирата и лечение с пеницилин. 
  • Перфорация (пробиване) на матката е най-тежкото, но за щастие най-рядкото усложнение. Получава се в момента на поставянето на спиралата и се дължи на неправилно и неточно ориентиране в дълбочината и посоката на маточната кухина. По време на перфорацията жената може да има силна болка и да колабира, но може и да няма оплаквания, тъй като миграцията на спиралата през миометриума (мускулния слой на матката) обикновено не е съпътствано с болка. Когато на контролен преглед със спекулум не се открие нишката на спиралата, подаваща се през цервикалния канал, има няколко варианта:
    • Спонтанна и незабелязана от жената експулсия;
    • Променено положение на песара в матката и навлизане на нишката в маточната кухина;
    • Настъпила бременност (по-често се наблюдава при инертните песари);
    • Настъпила перфорация и излизане на песара извън матката в малкия таз.